„ИЗСИЧАНЕТО НА ЛОНГОЗА” („ВЫРУБКА ЛЕСА”)
Андрей Димитров Германов (1932-1981 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Борис Слуцкий
Андрей Германов
ИЗСИЧАНЕТО НА ЛОНГОЗА
През осени, прекрасни в свойта старост,
с туптящи ноздри,
сини от дима,
секачите настъпваха със ярост,
че беше глад,
а нямаше земя!
Ечаха крясъци, пращяха оси,
остени светкаха като стрели,
прорязваха дълбоки коловози
със трупи претоварени коли...
Със трупи?
Не!
Със трупове!
Мъзгата
от всеки пън димя като мъгла
и рухваха замлъкнали гнездата
и птиците с опърлени крила!
Лесът велик
умираше
полека.
И срязана от пътища накръст,
от огъня все още топла, мека –
оголваше се плодородна пръст.
Пъстрееха като престилки ниви,
препускаха бразди през пън и трап,
валяха като дъжд зърната живи
с мечти за хляб
за хляб,
за хляб!
И само тук-там осени вековни,
окастрени без жалост и сърце,
изправени над ямите гробовни,
молитвено издигаха ръце.
Не бе могла секирата всеяда
да прогризе коравата им плът...
Стърчаха те –
недогоряла клада, –
стърчаха те –
за да узнай светът,
че в дни на бедствия и мъка свята,
че на глада под удара корав
човек посяга и на красотата –
със страшната измама,
че е прав!
Андрей Германов
ВЫРУБКА ЛЕСА (перевод с болгарского языка на русский язык: Борис Слуцкий)
Сквозь ясени, прекрасные и в старости,
словно в сраженье
лесорубы шли,
и ноздри раздувалися от ярости.
Был голод.
Не хватало им земли.
Кричали и сверкали топорами
и вырубали просеки свои.
Телеги, нагруженные стволами,
в земле прокладывали колеи.
Стволы?
Валы из трупов!
Ведь беда
по дереву бьет, как по человеку,
и замолкают гнезда навсегда,
и птицы здесь не запоют вовеки.
Великий лес неспешно отступал...
Пила пилила, выжигало пламя,
и землю оголял великий пал,
и пепел пал над новыми полями.
А плуг меж пней попер вперед упорно,
на просеке
свой оставляя след,
и густо падали живые зерна
с мечтой про хлеб,
про хлеб,
про хлеб!
Лишь ясени, без малого столетние,
оставленные кое-где,
вздымали сучья, словно бы в молении,
величественные и в беде.
Стальной топор
железную их плоть
не смог рассечь,
прогрызть и побороть.
Их древнегреческая колоннада
вещала,
аргументы все поправ,
что красоты голодному – не надо
и что голодный –
даже в этом –
прав!